Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2012 00:06 - Разкрита и гола II част
Автор: sweethell Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1700 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
След тормоза, който бях преживяла с предишния , бях сменила вече училището и бях вече сред свои води.         Запознах с едно русо и синеоко момче, с което споделяхме общи интереси като музика, мироглед, кино... Много романтичен, мил, тих  кротък. Често идваше да ме взима от училище с червени рози, глезеше ме, звънеше ми на ден по 5 пъти само за да ми каже, че ме обича. Бих казала, че и аз го обичах, всичко беше толкова гладко, толкова хармонично... търпеше нервните ми изблици, честите смени на настриенията, които се дължаха на възрастта. Винаги беше тих, съгласяваше се с всичко. Тази идилия продължи една година, докато на мен просто ми дойде до гуша да чувам само собтсвеното си мнение. Нямаше караници, даже спорове нямаше. Говорех си сама, а отсреща получавах само "да, миличко", "права си мила" , "както кажеш мило", "щом си казала, значи е така"... това ме вбесяваше. По стечение на обстоятелствата му изневерих. И понеже винаги съм споделяла всичко с половинките си и това не спестих. За мое учудване той ми прости. Беше готов да преглътне всичко само и само да сме заедно. След случилото се връзката ни родължи още година, докато на мен просто не ми кипна. Нямах сили повече да продължавам.  Ходеше след мен като малко кутре и само да му кажех да скочи от балкона би го направил. Това не беше вече любов, а мания.  Нараних го и го осъзнавам, но беше нужна крачка. Той трябваше да е свободен и да следва своя глас, мечти, а аз да открия себе си.  Малко след като завърших училище се изнесох от нас. Майка ми не е човек, с който лесно се живее.  Прибрах си нещата и си хванах пътя. Започнах да работя и да се издържам сама, преминах през много трудности, изпитах много лишения и мизерия, но гордостта бе по-силна. Издържах на всичко.        Една вечер с моя съквартиранка излязохме на дискотека. Цяла нощ усещах погледа на едно момче впито мен. Часове наред ме гледаше как танцувам. Не ме заговори. За сметка на това пък аз го направих. Оказа се, че не знае и думичка на български. Студент от Турция, който учи в техническия. Говорехме си на английски. Очудих се колко добре се разбираме. Имаше страхотно чувство за хумор, танцуваше добре, стоеше на дистанция, което до степен ме възбуди. След няколко часа танци и шеги той  изведнъж се приближи до мен и ме целуна. бях толкова шокирана, че даже не успях да отвърна на целувката му. За миг и той се стресна и се отдръпна, но това определено не беше последната ни целувка. До сутринта ние не можехме да си отлепим устните един от друг. Като чели бяхме сами, нямаше никой до нас, не бяхме в шумна дискотека и светът бе наш. Взе ми телефона, но за мен това беше свалка в дискотека и не съм очаквала да се обади. За моя изненада още на сутринта ми прозвъня телефона. Беше той. Покани ме на разходка, целуна ме още на вратата щом ме видя. Не усетих как за по-малко от месец се влюбих до неузнаваемост. Никога не се разделяхме, бяхме постянно заедно.Илизахме на вечери, разходки, дисктеки.  Дори ме запозна с родителите си. За няколко месеца научи и български. Бях на седмото небе. (за него съм разказвала и преди, виж sweethell.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/07/12/istoriia-za-buren-seans-v-baniata-i-oshte-neshto.211097 ). Правехме див секс, о, да.. секса беше приказен. За първи път се отпусках и се оставях в ръцете на някой мъж. Без свян, без срам, без страх, без предрасъдъци. Опитахме всичко. Обичаше да си фантазира за бъдещето. разказваше ми как ще живеем заедно, как всеки ден ще му готвя гола и как някой ден ще нося децата му, как ще се любим когато и както си искаме.... Истинска приказка. Този блян продължи едва 8 месеца. Една сутрин се събуди и каза, че иска да се разделим. Просто ей така. Без никакви признаци преди това, без караници, без повод. "Искам да се разделим, не знам какво искам". Това бяха думите, които разрушиха земята под мен. В последствие разбрах, че се среща с друго момиче. Не можах да преживея тази раздяла.  Всичко ми напомняше на него, нямаше място в града, където да не сме ходили заедно. Всяко ъгълче от този голям град ми напомняше на него и ми навяваше спомени за него. Бях съкрушена. Отвори се възможност за работа в зимен курорт. Без колебание се съгласих и приех позицията.  Без да знам къде, без посока и цел, исках просто да се махна от този град.      И така си хванах чантите и заминах за небитието. Следва продължение...



Гласувай:
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sweethell
Категория: Лични дневници
Прочетен: 127632
Постинги: 31
Коментари: 116
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031