Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2012 20:10 - Агонията по изгубената любов....
Автор: sweethell Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2553 Коментари: 3 Гласове:
3



Седя сама, между  стени, които ми станаха много близки и на които изплаках цялата си блка... сама... с малката духалка, която ми стана най-близкото същество на света и от която получавам единствената топлина... Сама и с хилядите въпроси в главата ми. Не трябваше моят живт да се развие по този начин, не трябваше да съм толкова нещатсна, мислех си, че съм изстрадала всички болки за цели два живота и че заслужавам най-накрая щастие и аз... мислех си. МИслех си, че съм изплакала всички сълзи и съм изкупила всички грехове... мислех си .... Мислех си, че най-накрая е дошъл и моя ред да съм шастлива, да съм желана, да съм влюбена и спокойна.... мислех си... но само аз съм си мислела. Задавам си въпросите отново и отново с надежда, че ще проблесне някой отговор в главата ми, но не... не намирам отговор. Неистово копнея за малко топлина, за млако съчувствие, за една прегръдка и една целувка... копнея да не изпитвам такава болка, цялото ми съществуване вмомента крещи и иска капка любов...Цялото ми тяло е иморено вече. Изморено от болка, от неразбиране, от липса на капка човечност... нима греховете ми са толкова големи, че го заслужих? Нима аз съм толкова лоша, че го заслужих? Нима не давах достатъчно, че го заслужих? С какво го заслужих? Какъв ми бе грехът, че животът ме наказва така?  Единственият отговор от сърцето ми е „защото обичаше“... нима е толкоова голямо престъпление да обичаш? Нима е толкова лошо да вярваш в истинското щастие? Нима трябва да страдам толкова само защото обичах?!?! Обичах, повярвах, поисках, давах... толкова лоши ли са тези ми деяния? Понякога си мисля, че живея в стъклена крепост сама и някой идва, разрушава целият ми свят и аз отново градя всичко парче по парче... до следващото разбиване, което очаквам така или иначе, ненаучила урока си. Вече никой не иска любов, никой не иска страст, никой не иска добродетели, а имаш ли качествата – все се намира някой, който да ги поругае и опита да ги унищожи. Най-голямата самозаблуда е, че можеш да обичаш и да си обичан. Вярата в тези чувства е толкова опустошителна, толкова унищожаваща, толкова самотно деяние... И въпреки всичко копнея за капчица любов, въпреки болката в сърцето и сълзите в очите жадувам за една единствена капчица отрова... хванала се като удавник за сламка търся, искам, копнея и.. страдам Защо? И въпреки това-да, вярвам!




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. noir - ~ N ~
03.02.2012 21:20
Основната грешка, която всички допускат, е че не търсят човекът, който им е отреден. Търсят някой, който им харесва, и след това всячески се отват да го накарат да ги обича. Все едно да редиш пъзел с чук и тиксо, вместо да напасваш парчетата.
цитирай
2. анонимен - Силвия
03.02.2012 22:29
Не винаги в живота давайки любов -получаваш любов.Но въпреки всичко-раздавай любов,а бъдещето може и да стане по-красиво някой ден .
цитирай
3. valmont - опасявам се,
05.02.2012 11:36
че една капчица няма да Ви е достатъчна... Вярвайте!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sweethell
Категория: Лични дневници
Прочетен: 106169
Постинги: 31
Коментари: 116
Гласове: 380
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031